Опитомени и домашни животни

Опитомяването е първоначалния етап на одомашняването. За опитомяване се хващат или примамват диви животни (най-често млади), които обикновено се приучават да се отглеждат затворени, въздейства им се за определени цели (например за лов), но животните обикновено не се развъждат от човека (поради неумение или възникнало при опитомяването безплодие). В опитоменото животно е вложен еднократен човешки труд, отнасящ се само до отделния индивид. Промените в опитомения индивид (физиологични, рефлекторни и др.) не се отразяват на вида като цяло.

Постепенно между опитомените животни се появяват плодовити индивиди, чието потомство вече се подлага на непрекъснато повтарящи се въздействия. След натрупването на редица еднородни количествени изменения се появява ново качество, а именно домашното животно, което е продукт на продължаващото много поколения въздействие на хората. При това различните одомашнени видове често са на различни етапи от процеса на доместикацията.

Понастоящем при различните разреди са одомашнени следните видове:

1.Разред еднокопитни – кон и магаре; 2.Разред чифтокопитни – говедо, як, бивол, коза, овца, камила, лама, свиня, северен елен и др.; 3. Разред гризачи – домашен заек; 4.Хищници – куче, котка; 5.Птици – кокошка, пуйка, патица, гъска, токачка, фазан, щраус, гълъб и др.; 6.Риби – тук за одомашнен се счита единствено шаранът; 7.Насекоми – пчела, копринена пеперуда.
Засега има общо около 60-70 вида домашни животни, но процесът на доместикацията продължава. Към одомашнените животни вероятно следва да бъдат причислени и домашните любимци – хамстери, пойни птички и т.н. Някои от тях са одомашнени сравнително скоро. Счита се например, че канарчето е одомашнено едва преди около 400 години.

Част от домашните животни са обект на селскостопанското производство и затова се наричат селскостопански животни.

Изменения под влияние на доместикацията. След знаменитото си пътешествие на кораба “Бигъл” Ч. Дарвин публикува през 1868 г. книгата си “Изменения на домашните животни и културните растения”. В нея той излага много факти относно изменчивостта на признаците, влиянието на изкуствения отбор и условията на средата, причините за еволюцията на органичните форми и т.н. Тази информация служи като фундамент на знаменития му труд “Произход на видовете”. Като изхожда от голямото разнообразие на домашните видове, Дарвин разглежда изменчивостта като възникване под влияние на външните условия на различни особености, в резултат на които постепенно се оформят и наблюдаваните различия между индивидите, породите и видовете. При това той правилно сочи, че формата и характерът на измененията зависят не толкова от самите външни фактори (температура, светлина, наличие на достатъчно храна и т.н.), колкото “от природата на самия организъм”. Съвременните познания относно мутациите и модификациите убедително подтвърждават различния начин на реакция на всеки организъм на един и същ средови фактор.

Дарвин забелязва също, че има разлика между изменение (което може да бъде във всякаква посока и да е неутрално или даже вредно) и приспособление (такова е само изменение, което е полезно). Ако измененията на организмите винаги имаха само приспособителен характер нямаше да съществуват редица подчертано нецелесъобразни елементи, известни на науката като “дистелеологични” състояния на организацията или поведението. При дивите видове подобни явления са рядко изключение, тъй като там те веднага биват елиминирани от естествения отбор. За разлика от това при одомашнените форми дистеологичната организация е доста честа. Тя може да съществува практически само под закрилата на човека. Самият факт обаче, че такива случаи се появяват и в естествени условия, показва, че организмът сам по себе си съвсем не е задължително целесъобразен. Още повече когато организмът се изолира от действието на естествения отбор, при него често започват да се проявяват подобни форми. Затова органическата целесъобразност едва ли е същността или основното свойство на живата природа. Целесъобразната организация се създава в процеса на естествения отбор чрез елиминиране на дистеологичните форми. Обикновено по принцип нововъзникналите приспособления са относителни във времето и пространството (или са полезни в едни условия и не са такива в други условия). 

След Дарвин на проблемите на доместикацията на животните са посветени трудовете на много учени.

В процеса на одомашняването настъпват значителни изменения във всички телесни органи и системи на животните. Морфологичните изменения засягат преди всичко размерите и формите на тялото. Едрината на животните обикновено се увеличава, но има и културни породи домашни животни, които са съвсем джуджеподобни.

Значително се променят формите и пропорциите на тялото. Обикновено при дивите и примитивни биволи предната част на тялото е по-силно развита – съотношението предна/задна част е 70:30%. При културните млечни породи то е обратното – 30:70%. Говедата за мляко имат характерна крушовидна форма с по-дълъг, дълбок и по-сплеснат гръден кош. Всички животни от типичните породи за месо имат паралелепипедна форма с еднакво развити предна, средна и задна част, която рязко се различава от формите при дивите прародители.

Измененията в костната система са свързани със скъсяване и пречупване на лицевата част на черепа (особено при скорозрелите породи свине) и скъсяване или изчезване на рогата. При говедата за мляко е увеличен броят на гръдните прешлени, а при свинете за бекон (Ландрас)  - на поясните прешлени. Големи промени настъпват в броя на опашните прешлени и съответно в дължината и формата на опашката. При всички диви овце опашката е къса и има 10-12 прешлена. При някои породи домашни овце опашката е силно удължена, а броят на прешлените е увеличен до 23. При други породи овце броят на прешлените е само 7-8, а от двете страни на корена на опашката се натрупват като възглавници много мазнини. Това са т.нар. курдючни овце.

Във връзка с пригодността за бягане и изминаване на големи разстояния при дивите животни мускулатурата е суха и плътна, а при специализираните за месо породи тя е увеличена, но прослоена с междумускулни мазнини.

Кожата при породите за месо е с увеличен подкожен слой, а при овцете за вълна е с няколко големи гънки на шията. Косъмът е удължен (различни породи овце, кози, ангорските зайци), често сгъстен и понякога накъдрен (каракулските агнета, свинята Мангалица).

По цвят домашните животни са най-различни (едноцветни, пъстри и даже бели), докато при дивите животни цветът е защитен, без петна (т.нар. цвят агути).

Млечната жлеза при породите за мляко е силно увеличена и обемът й е 10-20 пъти по-голям, като при това значително повече е жлезистата тъкан за сметка на съединителната такава.

Съществено са променени и вътрешните органи. При домашните овце теглото на сърцето е намаляло приблизително два пъти, намалени са белия дроб и бъбреците. При говедата за мляко храносмилателната система е относително и абсолютно по-добре развита. В резултат на относително по-ограниченото използване настъпват значителни промени в сетивните органи и главния мозък. Счита се, че главният мозък на домашните животни може да се намали по обем и тегло до 30%, като се намаляват също неговите бразди, извивки и сивото вещество.

Физиологичните изменения са резултат от адаптацията към новите условия и от промените в характера на продуктивността. При повечето домашни животни е ликвидирана сезонността в размножаването и то е кръглогодишно. Увеличен е също броят на съзряващите яйцеклетки и на родените приплоди. Има много породи домашни овце, при които се се получават средно 250-280 агнета от 100 овце-майки. Козите почти винаги близнят, а много често дават и по 3 ярета. Дивата свиня дава 4-6 прасета годишно, а домашната – средно 10-15 приплоди на прасило. При домашните животни често се регистрират значителни аномалии в половата система, като хермафродитизъм, крипторхизъм и т.н., които при дивите липсват, защото се отстраняват от отбора.

Домашните животни са значително по-скорозрели от дивите, по-бързо достигат размерите и формите на възрастните животни, по-рано се проявява половата функция и т.н.

Продуктивността при домашните животни е многократно увеличена. При овцете за вълна е създадена продукция с ново качество, каквото липсва при дивите овце. При последните космената покривка е груба, с много дебели осилести влакна, а фината домашна тънкорунна вълна е с нежност 15-20 микрона. Загубен е пигментът на космената покривка. Чисто бели диви овце няма, докато повечето културни породи са с бяла вълна. Многократно е увеличена млечността на говедата и овцете, както и носливостта при кокошките.При много породи е преодоляно разклопването на птиците, което също рефлектира в увеличаване на продуктивността.

При доместикацията се изменят също поведението, нрава и темперамента на животните. Дивите обикновено са боязливи или агресивни, със силно развит рефлекс за самоотбрана, жив темперамент и много подвижни. Домашните животни се подчиняват на човека и в повечето случаи са с добър нрав и спокоен до флегматичен темперамент.