Коза

Козата е кравата на бедняка. Само богатите са имали възможност да отглеждат крави и овце.

Козата не е взискателна към храната. Тя пасе трева, листа, крехки клонки.

Козата е опитомена от човека в дълбока древност в югоизточна Европа и Средна Азия. По тези места и сега се срещат диви кози, които се катерят по високите части в планините.

Домашната коза има по-буен нрав от овцата, има и рога на главата си. И тя като овцата дава мляко и козината и се стриже.

Продължителността й на живот е около 15 години, през което време тя много пъти дава живот на 1-2 яренца(така се наричат малките на козата).

Домашните кози отглеждани в България дават 250 - 300 литра мляко годишно. Но има породи, като швейцарската сланска коза, която е по-едра, безрога и много кротка дава около 700 литра мляко, че и повече.

Прочута е и ангорската коза от Мала Азия. Младите кози от тази порода имат дълга лъскава козина, като коприна. От една женска коза се настригват до 4кг козина, а от мъжката(пръч) почти двойно.

Козата също е много полезно домашно животно.