Магаре

Първи братовчед на коня, магарето също е умно животно. Дългите му уши не са недостатък, а дар от природата. На дивите магарета слухът е превъзходно развит и те отдалеч долавят приближаването на неприятеля.

Дивите магарета у нас отдавна са изчезнали. Днес в Етиопия и съседните и страни от Североизточна Африка се срещат сомалийското и нубийското диво магаре.

Опитомяването на магарето е станало отдавна преди повече от 11 500 години.

Домашното магаре е запазило някои привички на дивите си предци. То не е капризно на храна- яде сухи тръни, трева, магарешки бодил, но не отказва и сочна трева, хубаво сено, овес, ечемик, цвекло, моркови.

Цветът на дивото магаре е сив или кафяв до черен. Домашното има същите цветове, по някои видове има лентовидни светлосиви украски по краката, което показва далечното му родство и с африканските зебри.

Магарето се използва като домашно впрегатно животно, за теглене на товари в продължение на 13-14 години, а продължителността му на живот е около19 години.

Всяка година женското магаре(магарица) ражда по едно магаренце, което е мило животно с големи очи и уши, едра глава и много игриво. То следва майка си навсякъде.

Магарето се кръстосва с коня. Създадените от кръстоската животни се наричат: катъри, мулета. Те са още по-яки от магарето и се използват за пренасяне на товари в трудно проходими високопланински места.