Кон

От векове конят е верен другар на човека в мирния труд и по време на война. С механизирането на труда значението на коня е понамаляло.

Домашните коне са всъщност опитомени диви коне. Азиатският див кон(Пржевалски), носи името на своя откривател руски пътешественик, има глинено жълтеникав косъм. И до днес той се е запазил в Монголия, Китай и главно в пустинята Гоби, но техният брой е силно намалял. През нощта се крие а денем излиза да пасе.

Другият вид див кон е тарпанът, със сива окраска, който е изчезнал около 1880 год.

Конят е бил опитомен преди 4, 5 хиляди години, през бронзовия период. Домашният кон е бил познат и използван в континентите от Стария свят: Азия, Европа, Африка. В Америка конят е бил пренесен от европейските заселници.

Човек е създал различни породи коне: за впрягане, за езда, за пренасяне на товари, състезателни коне. В някои страни отглеждат конете и заради млякото и месото им. Млякото на кобилата е много гъсто и полезно, от него се приготвя млечната напитка кумис.

Домашните коне живеят между 25 и 50 години. Той е много умно животно. Силно се привързва към стопанина си.

Най-дребните коне са от породата пони, които се отглеждат в Шотландия. Те достигат на височина едва 80 см.и тежат около 200кг.

Истински великани спрямо тях изглеждат белгийските транспортни коне, достигащи на височина 1,80м. и тегло 1 200кг.

Най-бързоногите състезателни коне са арабският, английският и орловският рисак.

Най-разпространените наши породи плевенският и източно-българският са със смесени белези. Те са много издръжливи и невзискателни. България в миналото се е славила с добрите си ездачи и конницата, която е всявала смут и страх навсякъде където се е появявала. Знамето на прабългарите е било конска опашка.