Домашни животни

В древните времена представите на човека за живата природа са били, че тя е дело на божеството, така както лъкът, стрелата, брадвата и т.н. са негово дело. През 19 век Херман фон Натузиус утвърждава, че са одомашнени само 10-11 вида бозайници от около 2000 съществуващи, защото са създадени в такъв вид, че да могат да станат домашни, така както водните са пригодени за живот във водата. Примерно по същото време Чарлз Дарвин създава основите на еволюционната теория за развитието на органичния свят. Той обръща внимание на изключителното разнообразие и изменчивост на съществуващите форми. По негово време са известни 150 породи гълъби, различаващи се по много признаци. Дарвин обаче доказва, че всичките те са произлезли от един единствен прародител – дивия планински гълъб (Columbia livia). По ред показатели доказва също, че всички породи домашни кокошки произлизат от дивата банкивска кокошка (Galus bankiva), обитаваща и понастоящем Индия и Шри Ланка.

Време на одомашняване. Първите бозайници са се появили от влечугите преди 50-60 млн. години през ценозойската ера (ерата на бозайниците. Човекът се е появил преди 500-600 хил. години, но едва през палеолита  се срещат първите средства за лов, оръдия на труда и т.н. В късните стадии на тази епоха е одомашнено кучето. През неолита отначало са опитомени свинята, козата, овцата, а значително по-късно – говедото и коня. На различните географски места одомашняването е станало в различно време.

Причини за одомашняването. По този въпрос съществуват няколко теории.

1. Религията – боготворенето на отделни животни е станало причина за одомашняването им (крава – Индия; бик – Египет). По-вероятно е обаче процесът да е протекъл обратно – първо одомашняване на някои животни и след това обожествяването им заради изключителната им стопанска роля.

2. Теория на Неринг – първоначално доместикацията е била несъзнателна и дори случайна. Безпомощни животни са били привличани случайно от остатъците от храна. Човекът привързвал младите животни чрез състрадание, любопитство, игра и т.н.

3. Мутационна теория на Адамец – домашните животни са мутирали форми, запазени от човека чрез несъзнателен изкуствен отбор. Ролята на мутациите е безспорна, но е трудно да се обясни как на различни места в различно време са възникнали едни и същи мутации.

Естествено е, че особена роля е изиграл моментът, когато първобитния човек е започнал да използва месото за храна. Следващите стъпки са използването на огъня и опитомяването на животните. Подбудите са стопански, а ловът и постепенното ограничаване на номадския живот са подпомогнали одомашняването. Отговорът на въпроса защо са одомашнени тези, а не други видове животни е вероятно в особеностите в организацията и функцията на нервната система и типа на нервната дейност, а също в добрата аклиматизационна способност, обезпечаваща възможността за размножаване при новите условия на живот. В резервата Аскания – Нова в Украйна има два вида африкански антилопи – кана и гну. Каната е практически одомашнена и се отглежда на стада с пастири, малките позволяват да бъдат галени, майките дават да бъдат доени и дават до 6 л мляко дневно. От каната се използват също месото и кожата. Отглежданите при същите условия антилопи гну не се поддават на одомашняване. От известните на зоологията приблизително 1млн. и 300 хил. многоклетъчни животински вида са одомашнени едва 60 - 70!

Огнища на доместикацията. Съществуват две теории - монотопия (одомашняване на едно място) с последващо преселение и политопия (на различни места), което е факт при повечето видове. Различните животни са одомашнени в различно време и са разпространени по различни пътища.

При някои видове има главни и второстепенни огнища на одомашняване. Говедото е одомашнено най-рано в Югозападна Азия. Също в Азия са одомашнени най-напред свинята, козата, част от овцете, кокошката, камилата, патицата, зебуто, якът и т.н. В Европа са одомашнени част от говедата, тежкия тип коне, част от овцете, гъската, заекът. В Африка са одомашнени магарето, едногърбата камила, токачката, котката и щраусът, а в Южна Америка – ламата и пуйката. Разпространението на одомашнените животни е ставало чрез преселението на народите.

Според приспособителните възможности на животните при разселението им те се делят на стеноадаптивни, които са приспособени към ограничени специфични условия (бивол – топъл и влажен климат; як – високите снежни планини) и евриадаптивни, които са разпространени навсякъде ( свиня, говедо и т.н.).

Диви прародители на домашните животни. Розличните видове произхождат от една или няколко диви форми, част от които са вече изчезнали, а друга част са силно видоизменени. Прародители на говедото са две основни диви форми. От азиатските диви говеда произлизат Азиатско-африканските късороги домашни гаведа, а от дивото европейско говедо (или средиземноморския тур) произлизат европейските говеда.

Прародител на бивола е дивият индийски бивол Арни.

От европейския муфлон произхождат европейските домашни овце, а от аргаловидните представители на род Ovis (малотибетска и алтайска дива овца) – азиатските породи овце.

Свинята произхожда от Средноевропейската и Средиземноморската дива свиня в Европа и от Югоизточноазиатската и Индийската дива свиня – в Азия.

Козата произхожда главно от три диви вида – безоарова, алпийска и винторога коза – при вероятното участие и на европейската дива коза.

Основният див прародител на коня е дивият монголски кон (Еквус пражевалски). В Европа до 19 век се е срещал и тарпанът, който вероятно е подивял домашен кон от същия вид като дивия монголски кон.

Патицата произхожда от кряквата (мартенска плувка или зеленоглавка), гъската – от сивата дива гъска, а пуйката – от дивата мексиканска пуйка, която още се среща в Америка.

Дивата камила е два вида – едногърба и двугърба. Заекът произхожда от дивия, ровещ земята Lepus cuniculus, кучето – от вълците и чакалите, а котката – от светложълтата нубийска Felis maniculata.

Общо правило при растенията и животните е, че културните форми като цяло произхождат от сравнително немного диви видове. Броят на породите и сортовете е много голям, много по-голям от броя на потенциалните диви прародителски форми.